Исторически свидетелства за появата на килимите не са останали много, поради нетрайността на материалите, от които са изработвани  – памук, вълна, коприна, затова да се проследи възникването и развитието им е почти невъзможно. 

Въпреки това историята ни е оставила малка следа в планината Алтай, южен Сибир, където през 1949 година, руския археолог Руденко открива находка на добре запазен килим в гробницата на скитски принц в Пазарък. Килимът датира от 5 в.пр.н.е., носи характеристиките на Персийски килим – той е изцяло вълнен, изработен със симетричен двоен възел, използван и до днес при тъкане на персийски килими. Техниката на тъкане и богатата живописна орнаментика говорят за една продължителна история на килимарството. Пазъръкският килим е запазен почти изцяло и се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.

Pazyryk carpet

Историците, обаче единодушно считат, че килимарството води своето начало преди повече от 8 хил. години от централна Азия, откъдето се е разпространило по света. Използването на килимите е свързано с културата и бита на номадските племена живели по тези земи. Килимите са били използвани както за постилане на земята, също така и за покриване на шатрите и като вътрешни стени. Думата килим ( gelim ), означава грубо одеяло. 

Едни от най-известните със своето високо качество и окраска килими и до днес, са Персийските, а традиционното килимарско изкуство от Иранските провинции Фарс и Кашан е включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). 

В багрите на килимите е втъкана цялата незаписана история на   стремежа на човека към красота и уют. Те са отражение на представите за света, на вярванията и обичаите на предците.

По нашите български земи, има свидетелства за тъкачество от времето на средния неолит или от VI-V хилядолетие преди новата ера. В повечето разкопани селищни могили в България са намерени глинени прешлени / тежести за примитивни тъкачни съоръжения/, вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове, намиращи се в Пловдивския и Софийски археологически музеи са запазени отпечатъци от правилно изтъкан плат с равномерно преплетени нишки.

Най-старото сведение за килимена орнаментика датира от края на XI век. А Килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането (XIII – XIX век). През този период най-известните килимарски центрове са се намирали в градовете Сливен, Габрово, Самоков, Панагюрище, Чипровци и Котел. Основни са центровете в Чипровци и Котел, на които са наречени и двете техники за производство на килими. Тези килими са двулицеви и до ден днешен се тъкат ръчно. 

Котленските килими са характерни с шахматното повтаряне на един и същ мотив. Двете лица са напълно еднакви и както казват жените, които ги тъкат – едното лице е за първите 100 години, другото за после.

Чипровските килими се изработват ръчно на вертикален стан. В тях са втъкани Дървото на живота, небесните птици-пратеници към Бога за сбъдване на съкровените ни молитви. Орнаментиката е древна и с геометрични форми, представляващи родовите символи на българското приложно изкуство. Най-известните символи са Маказ, Голям Маказ ( сватба ), Канатица и др.

Основните материали са памук, за основата и вълна за вътък  ( нишки, които при тъкане се преплитат напречно на основата). Дебелината на естественото влакно дава много добра топлоизолация и създава удобство при стъпване. Естествения произход на влакната позволява по-голяма устойчивост при замърсяване и по-лесно почистване. Художествената стойност на килимите от естествени текстилни материали е безспорна. 

В днешно време, любимите ни текстилни подови настилки се произвеждат освен от вълна, още от  3 вида влакна – найлон, полиестер и олефин ( полипропилен ).

Тук възниква въпросът: какъв килим да избера?

Изборът на килим зависи от това, в коя стая ще го сложим, имаме ли домашни любимци, кое за нас е по-важно – устойчивост на петна или издържливост.

Всяко едно от горните влакна има своите специфики; познаването им ще ви помогне при избора на килим.

НАЙЛОН – устойчив на петна и издръжливост. Основен недостатък – високата цена и не е екологичен.

ПОЛИЕСТЕР – екологичният вариант на олефина. Сравнително евтини и относително издръжливи. Не е подходящ за зони с голямо натоварване – коридори, детски стаи.

ОЛЕФИН – устойчив на разливания и образуване на плесени. Но поради ниската точка на топене може да изгори или да получи трайни увреждания, дори и при малко топлина. Цената му е сред предимствата.

ВЪЛНА – уникален екологичен материал. Пожароустойчив! Перфектна изолация! Запазва своя вид с години! Цена висока.

Leave a Comment